История

Карнобат със своя богат поселищен живот, още от времето на неолита до античността се вписва в общото културно развитие на Балканите. Обособява се като район със стратегическо значение през българското средновековие, заема възлово място през османо-турската епоха и има значимо културно присъствие в новата и най-новата история на България.





Първите достигнали до нас сведения за Карнобат са на арабския географ Ал-Идриси (1153 г.), който в своята „География” споменава град с име – Ракнуи, днес отъждествен с Карнобат. В по-късни регистри от XV до XIX в. градът се споменава още като Карин овасъ, Каринабад, Карново, Карнабаз и др.







Превратностите на историята не подминават Карнобат, който изминава дълъг път на несгоди и възходи. Повечето български историци са склонни да приемат че завладяването на южнобългарските градове, в това число и Карнобат, става през 1371 г. Изворите сочат, че през XV-XIX в. градът е бил с административни функции в Османската империя, значим стопанско търговски и пътно-съобщителен център в района, занаятчийско и търговско средище с ежегоден панаир.





Карнобатския панаир е сред утвърдените общо български панаирни центрове, наред с Узунджовския, Татарпазарджийския, Сливенския, Старозагорския и др. По време на неговото провеждане се търгуват разнообразни стоки – дървен материал, сарашки и железарски стоки, хранителни и селско стопански продукти. Той е отбелязан от множество пътешественици, сред които е и Руджиер Йосиф Бошкович, описал панаира през 1762 г.





През Възраждането Карнобат става обединителен център на култура и просвета, допринася за духовното пробуждане и издигане на района. Показателен факт за свободолюбивия дух на българите тук е свещенодействието на поп Стойко Владиславов (бъдещият епископ Софроний Врачански) в Карнобатска енория през 1791-1792 г.; построяването на църквата „Св. Йоан Богослов през 1838 г.; създаването на карнобатското читалище в 1862 г., което е едно от първите български читалища и откриването на светско училище през 1864 г.




Основните поминъци в Карнобат и района продължават да бъдат свързани със земеделие (зърнопроизводство и лозарство) и скотовъдство (овцевъдство - "Карнобатска овца"). Занаятите се развиват особено към края на втората четвърт на XIX в.




По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. районът става жертва на безчинстващи башибозуци и черкези. Връхна точка на кървавите събития за града е 1 януари 1878 г., когато загиват 56 души. Градът е освободен на 24 януари 1878 г. от руски разезд в състав от 16 донски казаци от 24 дивизия на майор Беляев.


Търсене