ЕДИНЕН МОДЕЛ
ЕЛЕКТРОННИ АДМИНИСТРАТИВНИ УСЛУГИ
Политика за защита на личните данни в Община Карнобат
МБАЛ-КАРНОБАТ ТЪРСИ ПОДКРЕПА
Портал за отворени данни
Енергийна ефективност
Енергийно обновяване на българските домове
ЗЕЛЕН ТЕЛЕФОН
История

Карнобат със своя богат поселищен живот, още от времето на неолита до античността се вписва в общото културно развитие на Балканите. Обособява се като район със стратегическо значение през българското средновековие, заема възлово място през османо-турската епоха и има значимо културно присъствие в новата и най-новата история на България.





Първите достигнали до нас сведения за Карнобат са на арабския географ Ал-Идриси (1153 г.), който в своята „География” споменава град с име – Ракнуи, днес отъждествен с Карнобат. В по-късни регистри от XV до XIX в. градът се споменава още като Карин овасъ, Каринабад, Карново, Карнабаз и др.







Превратностите на историята не подминават Карнобат, който изминава дълъг път на несгоди и възходи. Повечето български историци са склонни да приемат че завладяването на южнобългарските градове, в това число и Карнобат, става през 1371 г. Изворите сочат, че през XV-XIX в. градът е бил с административни функции в Османската империя, значим стопанско търговски и пътно-съобщителен център в района, занаятчийско и търговско средище с ежегоден панаир.





Карнобатския панаир е сред утвърдените общо български панаирни центрове, наред с Узунджовския, Татарпазарджийския, Сливенския, Старозагорския и др. По време на неговото провеждане се търгуват разнообразни стоки – дървен материал, сарашки и железарски стоки, хранителни и селско стопански продукти. Той е отбелязан от множество пътешественици, сред които е и Руджиер Йосиф Бошкович, описал панаира през 1762 г.





През Възраждането Карнобат става обединителен център на култура и просвета, допринася за духовното пробуждане и издигане на района. Показателен факт за свободолюбивия дух на българите тук е свещенодействието на поп Стойко Владиславов (бъдещият епископ Софроний Врачански) в Карнобатска енория през 1791-1792 г.; построяването на църквата „Св. Йоан Богослов през 1838 г.; създаването на карнобатското читалище в 1862 г., което е едно от първите български читалища и откриването на светско училище през 1864 г.




Основните поминъци в Карнобат и района продължават да бъдат свързани със земеделие (зърнопроизводство и лозарство) и скотовъдство (овцевъдство - "Карнобатска овца"). Занаятите се развиват особено към края на втората четвърт на XIX в.




По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. районът става жертва на безчинстващи башибозуци и черкези. Връхна точка на кървавите събития за града е 1 януари 1878 г., когато загиват 56 души. Градът е освободен на 24 януари 1878 г. от руски разезд в състав от 16 донски казаци от 24 дивизия на майор Беляев.

ОБЩИНСКИ СЪВЕТ КАРНОБАТ
Търсене
АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР
COVID-19
Справка за задължения и плащания
С лице към хората
Общински хотел "Карнобат"
Стани Фен